Какво гледате
Стендът държи един обектив 50mm, разглобен по протежение на релсата, така че стъклените му групи и месинговият хеликоид да се виждат, вместо да са скрити в тубуса: задната група при байонета, ирисът между групите, предната група, яздеща върху хеликоида. Плъзнете пръстена за фокус (или завъртете циферблата на конзолата) и хеликоидът завива предната група навътре или навън. Изберете f/2, f/5.6 или f/16 и ирисът отваря или затваря конуса светлина, който преминава. Превключете обектива на Сглобен или натиснете X и частите се плъзват обратно в един тубус.
Пред обектива лист решетъчно стъкло стои на истинското фокусно разстояние и реже право през малка диорама: бор на 37cm, хижа на 55cm и планински връх на 95cm, трите спирки, до които скачат бутоните Преден план, Среден план и Заден план. Зад обектива, в другия край на релсата, лъчите попадат върху матовото стъкло на самия сензор. Картината, която то показва, е обърната наопаки, точно както реален обектив винаги я проектира, преди огледало или екран да я обърне обратно правилно вместо вас.
Превключвателят Сцена в горната част на контролите насочва същия обектив към още два обекта, всеки със свой урок: портрет на куче, където рязката зона е дълбока около сантиметър, и пристанище в здрач, където всяка разфокусирана светлина се превръща в топка боке.
Равнината на фокуса е равнина, а не точка
Един обектив може да фокусира наистина само едно разстояние наведнъж. Светлината от точка на това разстояние напуска задната част на обектива като конус, който се затваря в точка точно върху сензора. Светлината от нещо по-близо или по-далеч се затваря в точка пред сензора или зад него, така че докато стигне до стъклото, тя се е отворила отново в малък диск. Точно това рисува светещата решетка на стенда: не размита зона, а една плоска равнина, която реже сцената там, където я постави пръстенът за фокус. Всичко на тази равнина е точка. Всичко извън нея е диск, и дискът расте, колкото по-далеч е от равнината във всяка посока.
Защо рязката зона е толкова тънка отблизо и как блендата я отваря
Фокусирайте върху бора на 37cm и задайте блендата f/2 и зоната, която още изглежда приемливо рязка, върви от около 36,7cm до 37,3cm: едва половин сантиметър дълбочина. Затворете до f/5.6 и тя нараства до около 36,3-37,8cm, около 15mm. Затворете още до f/16 и се разтяга до около 34,9-39,3cm, близо 44mm, осем пъти зоната при f/2 от същото място. Това е целият трик зад затварянето на блендата при макро снимка или продуктова сесия: обективът не се е променил, променила се е само ширината на конуса светлина, който пропуска, а по-тесният конус понася повече разстояние от двете страни на равнината, преди дискът му да порасне достатъчно, за да се забележи.
Разстоянието върши същата работа, без изобщо да пипате блендата. Преместете точката на фокус към върха на 95cm и дори при f/2 рязката зона е дълбока около 4cm, около седем пъти повече от същото f/2 на 37cm. Нищо толкова близо до обектива никога няма да се държи като нещо на 95cm, каквато и бленда да изберете.
Използвайте двете заедно и промяната е драматична. Фокусирайте върху върха на 95cm, затворете до f/16 и рязката зона върви от около 81cm до 114cm, около 32cm дълбочина: почти шестдесет пъти половината сантиметър, с който започнахте на 37cm и f/2. На стенда тънкият лист стъкло се издува в дълбок блок около планината.
Какво означава „достатъчно рязко“
Дълбочината на рязкост всъщност не е граница, а преценка, зададена с число. Този стенд приема един диск за приемливо рязък, когато е по-малък от кръга на разсейване на сензора, приет тук като стандартния диагонал на пълен кадър 43,27mm, разделен на 1500, около 0,029mm върху самия сензор. Това е същата конвенция, която ползва калкулаторът за дълбочина на рязкост, така че двата инструмента никога не се разминават къде свършва една зона.
Можете да видите тази преценка на самия стенд. Фокусирайте върху бора при f/2 и върхът, който е на 58cm по-назад, попада върху сензора като диск с диаметър около 2,4mm, около 6,6% от ширината на кадъра: достатъчно мек, за да се чете като размазан фон на пръв поглед. Затворете до f/16 с непроменен фокус и същият връх се свива до около 0,3mm, под 1% от ширината на кадъра. Това все още е десет пъти кръга на разсейване, така че стендът още го държи извън рязката зона: ясна планина вместо петно, но видимо по-мека от бора.
Защо носът е рязък, а окото е меко
Превключете сцената на Портрет и обективът е насочен към куче, достатъчно близо, за да запълни кадъра: върхът на носа му е на 45cm, близкото око на 50cm, далечното око на 53cm. На това разстояние обектив 50mm при f/2 почти няма нищо в запас. Фокусирайте върху близкото око и рязката зона върви от около 49,5cm до 50,5cm: около сантиметър дълбочина, върху лице, което е с дълбочина 8cm от върха на носа до далечното око.
Носът е най-близкото и най-изпъкналото нещо в кадъра, което го прави лесно място, където да попадне фокусът. Фокусирайте върху носа и рязката зона е от около 44,6cm до 45,4cm, под сантиметър, а двете очи са зад нея. Близкото око попада върху сензора като диск с диаметър около 0,31mm, почти единадесет пъти кръга на разсейване от 0,029mm, а далечното око като диск от 0,47mm, шестнадесет пъти повече: ясен нос и две меки очи, а очите са първото, към което гледа всеки. Дори f/16 не го спасява: с фокус, оставен върху носа, зоната свършва на около 48,6cm, все още преди близкото око.
Сложете фокуса върху окото и картината се обръща. Близкото око става точката, а носът, 5cm пред него, става дискът от 0,31mm. Далечното око, 3cm по-назад, все още попада като диск от 0,16mm при f/2, повече от пет пъти кръга на разсейване, така че едното око е рязко, а другото само почти. Това обикновено е по-добрата снимка: мекият нос се чете като дълбочина, меко око се чете като пропуск. За да получите и двете очи, фокусирайте между тях на 51,5cm и затворете до f/5.6: рязката зона вече върви от 50cm до около 53,1cm, дълбочина 3,1cm, и двете очи попадат в нея (близкото едва-едва), а носът остава мек диск от 0,14mm. Самото затваряне на блендата не стига: при f/5.6 с фокус все още върху близкото око зоната свършва на около 51,5cm, преди далечното око. Отблизо мястото на рязката зона има по-голямо значение от това колко дълбока я правите.
Вижте го на стенда: равнината на фокуса върху върха на носа, с двете очи зад нея.
Откъде идва боке ефектът
Боке е същият диск, само че по-лесен за виждане. Всяка точка светлина, която не е в равнината на фокуса, достига сензора като диск, а малка ярка светлина на тъмен фон прави този диск невъзможен за пропускане. Превключете сцената на Пристанище, пристанище в здрач, и фокусирайте върху лодката на 40cm, при f/2: лампата на 70cm, 30cm зад равнината, попада като диск с диаметър около 1,5mm, над 4% от ширината на кадъра, а светлина толкова далеч, колкото куполът на 110cm, като диск от 2,3mm, над 6%. Това е разликата между точка светлина и топка от нея.
Размерът на диска зависи от две неща. Първото е колко далеч е светлината от равнината на фокуса. Фокусирайте вместо това върху лампата и лампата се свива до точка, светлина при купола, вече само 40cm зад равнината, се разстила едва до 0,7mm, а лодката, 30cm пред нея, расте до 1,4mm. Второто е блендата. Дискът е малка картина на отвора, през който е минала светлината, затова се мащабира с този отвор: с фокус обратно върху лодката, затворете до f/16 и отворът е осем пъти по-тесен, отколкото при f/2, а такъв е и дискът на лампата: около 0,19mm, около половин процент от ширината на кадъра. Вече не е топка, а само отблясък, и все още не е рязък: 0,19mm е повече от шест пъти кръга на разсейване, така че стендът още брои лампата извън рязката зона.
Формата идва също от блендата. Кръгъл отвор прави кръгли дискове; ирис от прави пластинки прави многоъгълник с по една страна на пластинка. Обективът на стенда има седем, така че дисковете му са почти кръгли при пълно отваряне и стават седмоъгълни, щом затваряте.
Вижте го на стенда: матовото стъкло, фокусирано върху лодката при f/2, със светлините на пристанището зад нея, превърнати в дискове.
Фокусно брекетиране и подреждане
Екранът в средата на конзолата държи пет кадъра на същата сцена, фокусирани все по-дълбоко: 33cm, 42cm, 55cm, 72cm и 95cm, всеки заснет с блендата, която сте избрали. Кликнете върху кадър и обективът се фокусира наново на това разстояние. Това е фокусно брекетиране, поредицата, която един макро или продуктов фотограф наистина снима, когато една бленда не може да постави целия обект в рязката зона без дифракцията така или иначе да размекне всичко. Софтуерът за подреждане след това запазва само най-рязката област от всеки кадър и ги слива в едно изображение, рязко отпред назад, както никоя отделна експонация не би могла сама.
Откъде всъщност идва пропуснатият фокус
При реално снимане рядко се греши в математиката. Автофокус точка се заключва върху оградата вместо върху лицето зад нея. Обектът се навежда напред с двата или три сантиметра, които портрет на f/1.8 има в запас между заключването на фокуса и спусъка. Тялото и обективът леко не се разбират къде собственият им фокус мотор смята, че е „на фокус“, и всеки кадър попада малко пред или зад равнината, която сте искали. Нищо от това не се вижда като размазана снимка, която можете да поправите после, а само като запазен кадър, който не сте получили, до девет почти еднакви кадъра, в които сте го получили.
Колко светлина минава
Блендата е размерът на отвора, който ирисът оставя отворен. Фотографите я мерят в стопове: един пълен стоп пропуска точно половината от светлината на предишния, или два пъти светлината на следващия. F-числата изглеждат равномерно разположени, f/2, f/2.8, f/4, f/5.6, f/8, f/11, f/16, но светлината се мащабира с площта на отвора, а не с ширината му, затова пада като 1, разделено на квадрата на f-числото. Затворете от f/2 до f/16, шест пълни стопа, и светлината не пада до една шеста или една осма: пада до 1/64. Гледайте матовото стъкло в края на стенда при сензора, докато затваряте ириса, и точно това виждате: същият отвор, който разширява или стеснява рязката зона, решава и колко ярка започва картината, преди скоростта на затвора или ISO да кажат думата си.
Скорост на затвора и движещият се процеп
Скоростта на затвора е колко дълго сензорът има право да събира светлина. Плъзнете плъзгача на затвора надясно и картината върху стъклото просветлява, по един стоп на всяко удвояване на времето, а всичко движещо се започва да се размазва, на живо, още преди да сте заснели нещо. Натиснете Снимай и фокалният затвор на стенда работи на забавен каданс, за да го гледате как действа: две щори пресичат кадъра, едната го отваря, а втора го гони, за да го затвори отново. По-бавно от 1/250s, скоростта на синхронизация на светкавицата, първата щора свършва да пресича, преди втората да тръгне. По-бързо от това двете щори пътуват заедно като тесен процеп и сканират светлината през кадъра, вместо да го отварят наведнъж.
Докато затворът е отворен, сцената продължава да се движи, а стендът изобразява цялата експонация, а не един миг, така че всичко, което се е движило, се размазва: опашка на куче, която се върти, удар на птичи крила, чайка, пресичаща пристанището. Дръжте апарата с ръка и втори вид размазване се наслагва отгоре: треперене, твърде малко, за да се забележи с око, но достатъчно голямо, за да размекне снимка, колкото по-дълго е отворен затворът. Правилото на палеца е приблизително едно върху фокусното разстояние, около 1/50s за обектива 50mm на стенда. Focus Lab дава малко разхлабване, така че треперенето започва да личи при 1/40s и по-бавно. Включете превключвателя Статив и то изчезва, оставяйки само онова, което прави самият обект.
ISO: усилване на звука, не на светлината
Блендата и скоростта на затвора контролират колко светлина всъщност стига до сензора. ISO не: то идва след това и усилва сигнала, който сензорът вече е събрал, точно както усилването на звука на тих запис не добавя нищо, което го е нямало. Вдигнете ISO и снимката става по-светла, но шумът, зърното и точиците в равните участъци на снимката, също расте, защото усилвателят подсилва сигнал, изграден от по-малко фотони за същата яркост. На стенда този шум едва се вижда преди около ISO 3200 и става очевиден при ISO 12800. ISO е последният лост, който да дърпате, полезен, когато блендата вече е възможно най-отворена, а затворът е вече толкова бавен, колкото можете да удържите или обектът позволява.
Триъгълникът на експонацията и циферблатът на апарата
Блендата, скоростта на затвора и ISO са триъгълникът на експонацията: променете едно и, за да остане същата яркостта, едно от другите две трябва да се премести. Циферблатът за режим на стенда повтаря реален апарат. В M, ръчен, по подразбиране, вие задавате и трите сами и всяка промяна се вижда веднага върху картината. В A, приоритет на блендата, вие избирате блендата, а апаратът пресмята скоростта на затвора. В S, приоритет на затвора, вие избирате скоростта на затвора, а апаратът пресмята блендата. Експонометърът отчита колко е отклонен резултатът, от -3 стопа, твърде тъмно, до +3, твърде светло.
Компромисите са реални, не просто числа. В портретната стая с лампа, при EV 7 и ISO 400, f/2 дава лесен затвор 1/125s. Затворете до f/16 за по-дълбока рязка зона и експонометърът вече иска 1/2s, шест стопа по-бавно и далеч отвъд точката, до която ръка може да държи стабилно. В ръчен режим картината просто потъмнява с шест стопа, докато не върнете светлината; режим A би ви подал този полусекунден затвор без оплакване. Решението е статив или връщане на част от тези стопове чрез ISO вместо чрез време на затвора. Долината на следобедно слънце рядко хапе така: EV 14 позволява на f/16 пак да снима на 1/60s. Пристанището в здрач е EV 4 и започва при ISO 1600: f/2 още успява с ръчно 1/60s, f/5.6 пада до 1/8s, а f/16 иска цяла секунда, отново територия на статива.
Често задавани въпроси
Това е единственото разстояние от обектива, което се проектира върху сензора като истинска точка. Един обектив може да фокусира само на едно разстояние наведнъж, така че равнината на фокуса е това разстояние, разпънато плоско през цялата сцена. Всичко по-близо или по-далеч попада върху сензора като малък диск, а не като точка, и това е, което измерва дълбочината на рязкост.
Защото само равнината на фокуса е наистина рязка. Всичко останало в кадъра е изобразено като диск на размазване, чийто размер расте с разстоянието му от тази равнина, а достатъчно малък диск остава под границата на разделителната способност на самото око и пак се чете като рязък. Тази толерантност си има име, кръг на разсейване, и от него е изградена всяка цифра за дълбочина на рязкост.
Не. Блендата никога не движи равнината на фокуса, само пръстенът за фокус го прави. Блендата променя колко бързо расте дискът, щом се отдалечавате от тази равнина: широка бленда като f/2 пропуска дебел конус светлина, така че дискът расте бързо и рязката зона е тънка. Тясна бленда като f/16 пропуска тънък конус, така че дискът расте бавно и рязката зона е много по-дълбока от двете страни на същата равнина.
Равнината на фокуса е едно разстояние: единственото място, където обективът е наистина фокусиран. Дълбочината на рязкост е диапазонът от разстояния пред и зад тази равнина, чийто диск на размазване е все още достатъчно малък, за да се нарече рязък. Една равнина, едно число; дълбочина на рязкост, зона, изградена около нея от блендата, фокусното разстояние и колко далеч е самата равнина.
Върху окото. Отблизо рязката зона е мъничка: с обектив 50mm при f/2 и око на 50cm тя е около сантиметър дълбока, така че фокусът върху носа, няколко сантиметра по-близо, оставя очите видимо меки. Фокусирайте върху най-близкото око, а ако ви трябват и двете очи рязки, фокусирайте между тях и затворете малко: в портрета на Focus Lab 51,5cm при f/5.6 хваща и двете.
Боке топката е диск на размазване на светлина извън фокус. Тя расте с ширината на блендата и с разстоянието на светлината от равнината на фокуса, така че широка бленда и светлина далеч зад обекта правят големи топки, а затварянето ги свива към отблясък. Формата ѝ е формата на блендата: кръгла, когато ирисът е напълно отворен, и многоъгълник с по една страна на пластинка, когато прави пластинки го затварят.
Обективът пречупва светлината, която минава през една точка близо до центъра му, така че лъч, тръгнал от горната част на сцената, пресича към долната част на картината, а лъч отляво попада отдясно. Така просто един обектив образува картина, върху матово стъкло, върху филм или върху цифров сензор. Визьорът на апарата или прегледът на екрана след това я обръща обратно правилно вместо вас, или оптически с огледало и пентапризма, или със софтуер.
Блендата, скоростта на затвора и ISO заедно определят колко светла е снимката: триъгълникът на експонацията. Променете едно и, за да остане същата яркостта, едно от другите две трябва да се премести за компенсация. Отворете блендата, забавете затвора или вдигнете ISO и снимката става по-светла; стеснете блендата, ускорете затвора или намалете ISO и става по-тъмна.
По-малка бленда, по-високо f-число, е по-малък отвор, а по-малкият отвор пропуска по-малко светлина: затварянето от f/2 до f/16 намалява светлината до 1/64. За да се получи същата яркост, сензорът трябва да събира светлина по-дълго, затова режимът с приоритет на блендата забавя затвора всеки път, когато затваряте блендата. В портретната стая на Focus Lab това означава, че затворът пада от 1/125s при f/2 до половин секунда при f/16.
Като правило на палеца, приблизително едно върху фокусното разстояние: около 1/50s за обектив 50mm. Focus Lab дава малко разхлабване, така че треперенето на ръка започва да личи при 1/40s и по-бавно. Статив премахва това треперене изцяло, затова Focus Lab ви позволява да го включите, преди да снимате.
Да. ISO усилва сигнала, който сензорът вече е събрал, вместо да събира повече светлина, така че същото усилване, което изсветлява снимката, подсилва и шума, зърното и точиците, видими в равните участъци. В Focus Lab този шум едва се вижда под около ISO 3200 и ясно се вижда при ISO 12800.
Това са режимите на експонация. M е ръчен, режимът по подразбиране на Focus Lab: сами задавате блендата, скоростта на затвора и ISO. A е приоритет на блендата: вие избирате блендата, а апаратът пресмята съответстваща скорост на затвора. S е приоритет на затвора: вие избирате скоростта на затвора, а апаратът пресмята блендата. Експонометърът показва колко резултатът се отклонява от правилната експонация, от -3 стопа до +3.
Да. Без регистрация, без акаунт, а всичко на стенда работи във вашия браузър.
После оставете imagic да намери кадрите, които наистина са попаднали в равнината
imagic оценява всяка снимка в сесия по рязкост, експонация, шум, композиция и детайл, локално на вашия компютър, нищо не се качва, и автоматично избира най-рязкия кадър от всяка серия снимки. Безплатен пробен период от 500 експорта, без карта.