Калкулатор за експонация в астрофотографията

01Защо правилото 500 е грешно за съвременен апарат

Правилото 500 гласи: разделете 500 на еквивалентното фокусно разстояние за пълен кадър и това е най-дългата ви експонация в секунди, преди звездите да оставят следа. При обектив 24mm това дава около 21 секунди. Лесно е за запомняне и идва от 35mm филма, където зърното беше достатъчно едро, за да скрие немалко движение, и където никой не разглеждаше негатив на 100% върху 4K монитор.

То пренебрегва три неща, които днес имат огромно значение. Пренебрегва размера на пиксела: една звезда може да се премести през фотосайт от 6 микрона без видимо размазване, но същото отместване пресича три фотосайта от 3,7 микрона на тяло с 61MP, а това е видима черта. Пренебрегва диафрагмата, която определя колко точно е изобразена звездата още от самото начало: бърз обектив при пълно отваряне събира повече енергия в по-малка точка, така че движението личи по-рано. И пренебрегва къде в небето сочите, което променя скоростта на звездите през кадъра с фактор три или повече.

02Какво всъщност изчислява NPF

Правилото NPF отчита и трите. Точната му форма е t = k × (16.856 × N + 0.0997 × f + 13.713 × p) / (f × cos δ), където N е диафрагмата, f фокусното разстояние в милиметри, p размерът на пиксела в микрони и δ деклинацията на обекта, към който сочите. Факторът k е вашата толерантност: 1 за наистина остри като игла звезди на 100%, 2 или 3, ако снимката е за екран при обичайни размери.

При 24MP тяло с пълен кадър на 24mm f/2.8 то излиза близо до правилото 500. При тяло с 61MP обикновено дава наполовина по-кратко време и разликата е реална: снимайте на времето по правилото 500 с такова тяло и звездите са малки овали, когато увеличите.

03Отговорът не е по-дълга експонация, а повече експонации

Хората се вкопчват в правилото 500, защото по-късият затвор значи по-тъмен кадър, а вдигането на ISO за компенсация значи повече шум. Подреждането решава това както трябва. Направете десет или двадесет кадъра на времето по NPF и ги усреднете със софтуер: случайният шум се компенсира, а истинският сигнал се засилва. Получавате чистотата на много по-дълга експонация и звезди, които остават точки.

Цифрата за „кадри за подреждане“ по-горе показва колко експонации на времето ви по NPF се събират до четири минути обща светлина, което е разумна цел за кадър на Млечния път от тъмно място. Изисква повече работа при снимането и далеч по-малко компромис в резултата, и от това са направени почти всички чисти нощни снимки, на които се възхищавате.

04Две практически бележки, които калкулаторът не може да ви даде

Фокусът е истинският риск. Повече астро кадри се развалят от фокуса, отколкото от следи. Автофокусът не работи върху звезда. Превключете на ръчен, ползвайте live view при максимално увеличение върху най-ярката звезда, която намерите, фокусирайте, докато стане възможно най-малката точка, после залепете пръстена за фокус: той се измества, когато обективът изстива през нощта.

Комата има по-голямо значение от последната стъпка. Повечето бързи широкоъгълни обективи рисуват звездите близо до ъглите като малки криле, а не като точки, когато се снима при пълно отваряне. Затварянето с една стъпка от максимума обикновено го оправя драматично и струва далеч по-малко, отколкото изглежда, щом подреждате кадри. Тествайте своя обектив в ясна нощ, преди да пътувате до тъмно място.

05Често задавани въпроси